Едно от условията, в които съществуваме на Земята е, че всеки от нас разполага със Свободна Воля. Всеки от нас има възможността да избира мислите си, чувствата си и делата си.
Въпреки това, еднo от нещата, които много често правим, е да съдим как другият ползва свободния си избор.Човек е склонен да съди действията на другия според собствените си представи и мироглед, според това как той би постъпил в дадена ситуация.
Реалността е такава, че ние сме различни и всеки си има своята житейска история и неща, през които е преминал, които в голяма степен са го оформили.
Всеки човек разполага с правото си на избор – да избира мислите си, чувствата си, да избира какво да говори, да избира действията си. Това е даденост на всеки.
Огромна част от проблемите ни идват по линия на това, че съдим другите и често правейки го в мислите и чувствата си без да го осъзнаваме.
В природата ни е да съотнасяме и сравняваме делата на другия според това какво ние смятаме за правилно. И когато те не съответстват на нашия начин, заемаме позиция на съдене. Това са вътрешни несъзнавани конфликти, които ежедневно си създаваме. Така цапаме себе си с нехармонична енергия излишно, защото не е наша работа как другия ползва правото си на избор.
В практиката си виждам колко много психични проблеми започват от конфликтите, които си създаваме в себе си от това, че не можем да приемем дадени неща.
Със съденето на другия ние създаваме нехармонична енергия в себе си. И когато е интензивна и я задържим за дълго време, тя непременно оказва своето негативното влияние върху нас.
Истината е, че ние не сме светци. Всеки от нас има своите кривини и неизрядности. Всеки от нас е допускал грешки и ще продължи да допуска.
Много ценен съвет как да съхраняваме чистотата и хармонията се съдържа в думите на Христос „Извадете гредата в собственото си око, за да видите треската в окото на другия”.
Ние не можем да променим другия, колкото и силно да искаме, защото неговата промяна зависи от него. Не можем да го променим, но можем да променим начина, по който ние избираме да се чувстваме. Това зависи от нас.
Процесът на промяна не е лесно нещо и това някой друг да се промени, въобще не зависи от нашето силно желание. За да се промени човек, той първо трябва да осъзнае, че има проблем – да осъзнае нуждата от промяна. Едва тогава следват следващите етапи от промяната – да се търси и да се намери начин как да се направи, и да се направи.
Промяната на другите не е проста работа и не сме ние решаващия фактор.
Когато става въпрос за близки хора можем да съдействаме, създавайки условия и среда тласкащи към посоката на промяна, но това е друг случай.
С приемането на другия такъв какъвто е, с приемането на нещата такива, каквито са се случили, ние съхраняваме хармонията.
Изграждайки в себе си толерантност, човек се освобождава от причините, предизвикващи му негативни чувства и състояния като раздразнение, обида, болка и други.
Умението да приемаме другия определя какви чувства изживяваме, определя и в голяма степен съдържанието на изживяванията ни.
Толерантността е най-адекватното отношение във взаимодействието ни с другите предвид това, че всеки има възможността и правото на избор. Така живеем в унисон с принципа за Свободната Воля.

Различни нива на Осъзнаване
Хората сме на различни нива на Осъзнаване. Това е така, защото всеки от нас е на индивидуален етап в еволюционното си развитие. Това определя най-съществената част в различията ни – начина ни на мислене; ценностите и добродетелите, с които живеем; чистотата на взаимоотношенията ни.
Ние сме на различни нива на осъзнаване точно както учениците в различните класове. Някои от нас са в 1 клас, други в 3-ти, в 5-ти и т. н. Да искаме от един първокласник да се държи и да постъпва като петокласник, все едно е изучил материала от първи до пети клас – това е невъзможно. Но точно това правим в голяма част от взаимоотношенията си – искаме от другия неща, на които не е способен.
Ние сме на различни нива на осъзнаване и това е абсолютно естествено.
Нивото на осъзнатост не зависи от степента на образование, статуса в обществото, парите и материалните неща, които притежава човек.
Нивото на осъзнатост се определя от това доколко сме преработили неща от животинската си природа, за да проявяваме повече от потенциала да си Човешко същество. Доколко успяваме да подкрепяме изявата на Доброто в нас.

Толерантност към себе си
Толерантността към себе си е умението да сме добри със себе си. Да подкрепяме себе си и да сме себе си. Да си позволяваме нещата в Живота, които ни карат да се чувстваме добре и които ни зареждат с приятни усещания.
Толерантността към себе си включва умението да защитаваме границите на личното ни пространство и интересите ни.
В живота често се налага да си взаимодействаме с всякакви хора. Много от тях поради нивото си на развитие нямат нужната интелигентност на взаимоотношения. Следвайки своите желания и своите интереси, те нямат усещане за личното пространство на другия. Затова е важно да имаме механизми спрямо такива хора и да не им позволяваме да зло-употребяват с нас.
Ще дам за пример розата- тя е красива и за да съхрани красотата си има бодли срещу недоброжелатели.
Нужно е човек да си изгради умението да казва „Не”. Да можем да казваме „Не” със същата лекота както казваме „Да”.
Поддържането на границите на нашето личното пространство е лична отговорност на всеки от нас.
Ако позволяваме на другите да се отнасят неуважително спрямо личното ни пространство, няма да сме в хармония със себе си и няма да се чувстваме добре.
Да сме добри със себе си е начина да се чувстваме добре.
Това е начина да сме в хармония с принципа за Свободната Воля

Механизмът~Изразявай себе си~
Хората сме социални същества и общуването е нашето основно средство за взаимодействие помежду ни. Точно за това е важно да настроим в себе си механизма на Изразяване.
Всеки здрав човек има способността и възможността да се изразява. И въпреки това, много хора изпитват трудности да изразяват себе си свободно. Причините са различни – притеснение, страх, неувереност, ниска самооценка и ниско самочувствие, стремеж към одобрение, предразсъдъци и други. Някои от причините са осъзнати, а други не са.
На всеки от нас му е дадена възможността и свободата да се изразява.
Да изразяваш себе си е да изказваш нещата такива, каквито са в теб.
Да изразяваш това, което искаш и харесваш.
Да можеш да изразяваш и нещата, които не ти харесват и не искаш.
Да настроим в себе си механизма на Изразяване е самото изразяване
Това е естествената посока.
Изявата на това, което искаме да изразим е отношение на уважение към самите нас и нашия вътрешен свят. Това е начинът да сме честни със себе си.
Така поддържаме чистотата и хармонията в себе си!

Дисхармония с механизма на Изразяване
Обратно на естествения механизъм на Изразяване е потискането. В същността си потискането е пренебрегване на съществуващото в нас. Но това, че не му обръщаме внимание, не означава, че то не съществува. Напротив, всичко, което потискаме в себе си оформя блокаж в начина ни на живот. Всяко потиснато нещо присъства в живота ни, дори и да не го съзнаваме. Често потиснатите неща в нас се проявяват и като физически заболявания.
Закон е: Сблъсъкът между две сили с противоположна посока създава напрежение.
Едната сила е това, което искаме да изразим – това, което е за изразяване.
Другата – противоположната сила е актът на потискането.
Напрежението от техния сблъсък не се губи, а остава вътре в нас.
Или съзнателно ни създава проблем, или много често бива изтласкано в подсъзнанието, откъдето работи против нас.
Когато човек задържи в себе си потиснати неща, това води до натрупване на товар.
Този товар започва да създава проблеми на емоционално(психическо) и физическо ниво.
Потискането е акт на агресия от наша страна спрямо самите нас.
Потискането замърсява вътрешната ни чистота и ограничава Свободата ни.
Последствията са, че се чувстваме потиснати, неудовлетворени; трупаме вътрешна агресия; приемаме се за жертви; чувстваме се слаби, чувстваме се объркани.
Нашата собствена истина е останала неизразена.

Как детето естествено живее механизма на Изразяване
На много места в книгата ще срещнете да съотнасям информацията, която споделям, с това как тя присъства у Детето. Често давам за пример децата, защото при тях нещата са в естествения им вид. Детето е чисто, още не е моделирано. То не е обременено и това му позволява да живее естествено от позиция на истината за Реалността.
Да изразява себе си е най-естественото нещо за Детето.
То с лекота прави нещата, които иска.
Всички ще разберат, когато едно дете не иска нещо.
Трудно е да се намери дете, което само, без натиска на възрастните, да прави неща, каращи го да се чувства зле ( не-щастливо).
Това се случва по-късно. Тогава, когато то бива пречупено от околните.
Когато това му чувство за свобода и увереност бива прекършено.
Едва тогава Детето започва да прави неща, които не са добри за него и с които се чувства зле. Така се превръща в потенциален възрастен в не-щастие.
За съжаление повечето от нас сме били жертви на това.
Изразяването е изначалният, естественият механизъм на всяко дете, и на всички нас.

Свободата да бъдеш себе си
Едно от най-важните неща, които имаме да научим в живота, е да можем да бъдем себе си!
Факт е, че всеки от нас борави със Свободният си избор.
Да потискаме себе си или да бъдем себе си, това са два качествено различни начина, по които живеем живота си.
Да бъдем себе си е Здраве.
Да бъдем себе си е Свобода.
Да бъдем себе си е начин да живеем в Щастие.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *