Това е въпрос, който всеки отговорен родител често си задава. За да можем да знаем, какво е най-доброто за детето, важно е да познаваме Детето и по-точно устройството на психиката му и как то възприема Света.
Детството е период от Живота на човек, в който Душата е в начален етап от престоя си на Земята. В този начален етап Тя все още няма изградени представи и не е обучена в определени вярвания. Тя все още не се е заблудила, че е нещо различно от Душа. Да, тя има физическо тяло, с което участва в Живота на Земята, но не се e идентифицирала с него. Тя осъзнава, че е свързана с тялото и може да му въздейства, но също така знае, че е нещо друго, различно от него. В този начален етап Детето е центрирано в Същността си и не се отъждествява с тялото.
Детето не се отъждествява с мислите.
Характерно за Детето е, че то не задържа дълго мислите както възрастните го правят. Това може да се види в погледа му – в Будността, която излъчват детските очи. Това е така, защото Детето живее в Настоящият Момент, а в Настоящето мислите са редки посетители. В тази връзка Може би сте наблюдавали как децата се потапят в дейността , която вършат в Момента и биват изцяло погълнати от нея и Настоящето.
Третата основна характерност за Детето е , че То не задържа дълго чувството.
Така То не се отъждествява с Чувствата и по този начин не ги захранва с енергия, не изразходва енергия. Нещо, което възрастните много често правят. Много често човек се разболява от чувствата, които задържа в себе си. Детето не залепва за чувството, и така е свободно от него.
Тези способности на Детето – това, че Душата не се отъждествява с тялото; че не се отъждествява с мислите и присъства в Настоящият момент; че не задържа чувствата в себе си. Това поддържа Чистотата в Душата.
А Чистотата дава Яснота
В този начален етап, Душата има Яснотата да вижда как стоят нещата. Тя вижда, че Животът се случва чрез нея. Спонтанността и Креативността са силно изразени качества от красотата на Детето. Цялата му енергичност е, защото Душата живее процеса на възпроизвеждане на Креативната Енергия. Животът се проявява най-естествено, и тя знае това.
Наричаме Децата си слънчица, защото ни правят щастливи и ни зареждат с енергията си. Откъде идва тази енергия, и щастието?
От това, че Детето възпроизвежда Творческата Енергия. Тя носи радостта и светлината. Тя създава щастие.
Детето е в Центъра на Същността си. Душата все още не се е заблудила. Детето живее от позиция на истинската си Същност и участва в Живота в чистия му вид – така както е устроен.
Всеки от нас е такава Душа, също като Децата. С тази разлика, че сме забравили коя е истинската ни същност. Затова Исус Христос е казал:
Ще влезете в Царството Божие, когато станете като Децата.
Когато си възвърнем чистотата и свързаната с нея яснота, тогава ще станем като децата. Когато изчистим себе си от всички погрешни представи и чувствата свързани с тях ще видим Истината.
Е, Какво е най-доброто за Детето?
Не ние заблудените* сме тези, които можем да им покажем най-доброто. Децата вече го живеят. Можем единствено да се учим от тях. Вместо да ги потискаме и да ги учим на погрешни неща, Да ги приемаме и обичаме такива каквито са. Да поддържаме пространството да се изявяват и творят. Те вече живеят от позицията на Истинската си Същност. Те знаят как се живее щастливо.
* Заблудени – обучени в модели, еталони какво трябва да се прави, и към какво трябва да се стремим ; забравили естеството на Живота; игнорирали детето в нас.
Децата са живата Мъдрост – Мъдростта в чистият й вид.
Погледнете Света, в който живеем.
Нещастието на възрастните, щастието на Детето, щастието на малцината щастливи възрастни.