Спокойствието на човек може да бъде устойчиво състояние единствено ако не се влияе от външните фактори и поведението на другите. За спокойствието от решаващо значение е не толкова какво се случва, а нашето отношението към случващото се. Всеки от нас избира реакцията си и съответно изживяваното чувство.
Задържаните нехармонични мисли и нехармонични чувства заемат от вътрешното пространсво. Те изместват Спокойствието и това води до напрегнатост. Всичко нехармонично, което задържаме в себе си оказва отрицателното си влиянието върху нашето тяло и живота ни.
Нужно е човек сам или с помощта на специалист да си изгради механизми, с които да живее добре – механизми, с които да си спестява създаването и задържането на нехармонични мисли и чувства.
~ Павел Тодоров